Детето не иска да спи вечер и идва в нашето легло (2-5 години)

„Още една приказка“, „Искам вода“, „Трябва да ходя до тоалетна… пак“. Познато ли ви е? Вечерното лягане при малките деца понякога продължава повече от час, а посред нощ - малки крачета и топло телце, което се сгушва между вас. Нека видим защо се случва и как да върнем спокойствието вечер, без крясъци и без чувство за вина.

Защо детето на 2-5 години не иска да спи вечер?

В тази възраст детето открива, че има собствена воля - и лягането е идеално поле да я изпробва. Освен това вечер обикновено е най-интересно: родителите са си у дома, има игри, братя и сестри. Най-честите причини са:

• Нормално желание за самостоятелност и контрол - детето проверява къде са границите.
• Неподходящ час за лягане - твърде рано, ако детето още дреме дълго следобед, или твърде късно, когато е преуморено и „превъртяно“.
• Непредвидими правила - ако понякога „още една приказка“ сработва, детето ще опитва всяка вечер.
• Нужда от повече време с вас - особено след ден в детската градина или след появата на братче или сестриче.
• Страхове - от тъмното, от „чудовища“, от раздялата с вас.
• Екрани вечер - светлината и вълнението от тях затрудняват заспиването.

Отлагането на лягането не е лошо поведение, а нормален етап от развитието - но детето има нужда от вас, за да намери спокойни граници.

Колко сън е нужен на дете на 2-5 години?

Възраст	Общо сън за 24 ч	Нощен сън	Дрямка
18 месеца-3 години	11-14 ч	10-12 ч	1 дрямка, будуване 5-6 ч преди лягане
3-5 години	10-13 ч	10-12 ч	0-1 дрямка

Числата са ориентировъчни - всяко дете е индивидуално. Ако детето дреме дълго следобед и не е уморено вечер, може да е време за по-къса дрямка или за по-късен час за лягане. Ако е на 3-4 години и вечер заспива трудно след всяка дрямка, вероятно е готово да я замени с „тихо време“ - 30-60 минути спокойна игра или книжки в стаята.

Как да спрете отлагането на лягането?

1. Кратък и еднакъв вечерен ритуал

Ритуалът от 20-30 минути с едни и същи стъпки в един и същи ред дава на детето предвидимост. Например: баня, пижама, зъбки, тоалетна, вода, две книжки, гушка, лека нощ. Направете заедно картинен график - снимки или рисунки на всяка стъпка. Детето само „отмята“ стъпките и усеща, че има контрол, а вие не сте „лошите“ - графикът казва какво следва.

2. Ограничен избор вместо „да“ или „не“

Дайте на детето избор там, където всеки отговор ви устройва: „Коя пижама - със звездите или с динозаврите?“, „Коя книжка ще четем първа?“. Не питайте „Искаш ли да лягаш?“ - на този въпрос отговорът винаги ще е „не“.

3. Погрижете се предварително за „последните молби“

Водата, тоалетната и любимата играчка са част от ритуала, преди лампата да угасне. Някои семейства използват „пропуск за лягане“ - една картичка, която детето може да „похарчи“ за една допълнителна молба (още една гушка или глътка вода). След това картичката е използвана и отговорът е спокоен, но ясен.

4. Спокойно и скучно връщане в леглото

Ако детето излезе от стаята, върнете го спокойно, с кратко изречение („Време е за сън, обичам те, лека нощ“), без спорове, без гняв и без допълнително внимание. Първите вечери може да се наложи да го направите много пъти. Последователността е по-важна от всичко останало - детето трябва да види, че отговорът е еднакъв всеки път.

5. Похвала сутрин

Сутрин отбележете усилието: „Вчера остана в леглото си, браво!“. При някои деца помага и малка табличка с лепенки. Наградите да са малки и свързани с усилието, не с това колко бързо е заспало детето.

Кога е време за голямо легло?

Много родители местят детето в голямо легло, защото се появява бебе или защото „вече е голямо“. В практиката си често виждам, че преместването преди около 2,5-3 години води до повече излизане от леглото - детето още няма вътрешния контрол да остане в него само защото така сме казали.

• Ако детето започне да се катери и излиза от креватчето, безопасността е на първо място - тогава е време за преминаване.
• Включете детето в избора на спално бельо или възглавница, за да го почувства свое.
• Направете стаята безопасна: закрепете мебелите към стената, покрийте контактите, махнете шнуровете от щорите, сложете преграда на леглото, ако е високо, и на вратата или стълбите, ако е нужно.
• Ако се очаква бебе, направете преместването няколко седмици преди или след раждането, а не точно тогава.
• Използвайте часовник за сън, който свети или сменя цвета си, когато е време за ставане - той помага на детето да разбере кога е „още нощ“.

Детето идва в нашето легло нощем - какво да правим?

Първо - няма правилен и грешен избор. Ако споделеното спане работи за вашето семейство и всички спите добре, това е напълно в ред. Промяна е нужна, когато някой от вас не спи или се чувства изтощен.

Ако решите детето да остава в своето легло:

1. Решете заедно с партньора си какво ще правите и кой ще става - непоследователността между родителите е най-честата причина планът да не сработи.
2. Обяснете на детето през деня, с прости думи, какво ще се случва нощем: „Всяко дете спи в своето легло, а мама и татко - в своето. Ако се събудиш, ще те заведа обратно и ще те гушна.“
3. Всеки път го връщайте тихо и кратко в неговото легло, с гушка и същото изречение. Без разговори и без светване на лампата.
4. Ако детето е много разстроено, можете временно да седнете до леглото му, докато заспи, и през няколко вечери постепенно да се отдалечавате към вратата.
5. Очаквайте първите нощи да са по-трудни - обикновено след 1-2 седмици последователност събужданията намаляват значително.

Ако детето се буди много пъти и причината е по-скоро в навиците при заспиване, вижте и Самостоятелно заспиване: методи без излишен плач.

Как да помогнете при страх от тъмното и кошмари?

Между 2 и 5 години въображението се развива бурно, а с него и страховете. Те са истински за детето, дори да знаем, че чудовищата не съществуват.

• Изслушайте и приемете: „Разбирам, че те е страх. Аз съм тук и си в безопасност.“ Не се присмивайте и не казвайте „това са глупости“.
• Слаба, топла нощна светлина е напълно наред, ако помага. Избягвайте синя или ярка бяла светлина.
• Любима играчка или одеялце - на тази възраст са безопасни и дават усещане за сигурност.
• Спокойни книжки и игри вечер, без страшни филмчета и екрани поне час преди лягане.
• Разговаряйте за страховете през деня, не само вечер - чрез игра, рисуване или приказки.

Кошмар или нощен ужас?

При кошмар детето се събужда изплашено, търси ви и може да разкаже какво е сънувало - прегърнете го и го успокойте. При нощния ужас детето обикновено плаче или крещи в първата част от нощта, изглежда будно, но не ви разпознава и на сутринта не помни нищо. Тогава не го будите - просто стойте до него и се погрижете да е в безопасност. Нощните ужаси често са свързани с преумора, затова по-ранен час за лягане понякога помага.

Кога да потърсите лекар?

Повечето проблеми със заспиването на тази възраст са поведенчески, но се консултирайте с педиатъра, ако детето:

• хърка редовно, диша през устата или има паузи в дишането по време на сън;
• е много сънливо, раздразнително или с проблеми с вниманието през деня, въпреки достатъчно време в леглото;
• има много чести нощни ужаси, сънебродене или движения, при които може да се нарани;
• се оплаква от неприятни усещания в краката вечер или не може да остане спокойно в леглото;
• има внезапна и голяма промяна в съня или поведението, или страховете силно пречат на ежедневието му.

Съветите ми не са медицинско предписание и не заместват съвета на вашия лекар.

Накратко

• Отлагането на лягането е нормално на 2-5 години - детето има нужда от ясни и спокойни граници.
• Кратък ритуал с картинен график и ограничен избор правят вечерта предвидима.
• Връщайте детето в леглото кратко, спокойно и всеки път по един и същ начин.
• Голямото легло - по-добре около 2,5-3 години или когато креватчето стане опасно.
• Страховете са истински за детето - приемете ги с разбиране.

Ако искате да разберете в дълбочина как да поставяте граници с любов и как да се справите с вечерните битки, темата често обсъждаме и на уебинарите. За правилното време за лягане и дрямката вижте Режим по месеци и Преход от 2 към 1 дрямка.